Административният център на община Ковачевци е село със същото име, което също като Драгичево и други известни населени места се намира на територията на пернишка област. Западната част на страната невинаги е обослувена от наличието на планински райони, но в случая с тази област районът е в наличност. Близо 2 100 души живеят на територията на селото, което е само на 25 км разстояние от Перник. До столицата София на живеещите там се налага да изминат още 30 км допълнително. Началото на нашата ера се смята и за начало на населеното място, макар че датата и годината на възникването му не са установени с точност.Съди се главно по определени намерени в района археологически находки. Вила с античен произход е регистрирана по течението на река Струма, която е от типа рустика. А изградените от ломен камък и с мозайка от хоросан са намерени при обработването на земята и строежът на язовир Пчелина.
Ковачевци се среща и под името Ковачова в османските документи от 1576-та година. Търсенето на връзка с миналото е характерно за всички населени места, в това число и за пернишкото село. Името по всяка вероятност произлиза от многобройните занаятчии, които имат за основен поминък ковачеството. Пак ковач, и то от български произход, прави огромно финансово състояние в епохата на турското робство. Все още старите хора в селото поддържат версията, че именно той е притежавал къщите в населеното място. А в близост до село Ракилово е разположена Ковачова махала. Ляшкова махала пък е мястото, където въпросният ковач имал и своя собствена воденица. Състоянието на нашия сънародник несъмнено води до неприкрита и явна завист от страна на турското население. Не минава много време и османците скалъпват клевета за него пред властите. Озовал се в коварен и труден за измъкване капан, скоро богатият ковач е хвърлен в затвора. Но ето че именно турски гражданин измъква ковача от затвора, защото преди това е купувал от него домашни животни. За съжаление освобождаването е съпроводено с плащането на най-високата цена. Българинът е принуден да му отстъпи всичко, което притежава, в това число и къщите.
Ами Буе и Феликс Каниц са двама от най-известните историци и пътешественици в годините на 19-и век. Непосредствено след освобождението ни от турско робство, и двамата минават през днешното село Ковачевци. В по-късен етап то е посетено от друга видна за българската политика и история личност в лицето на чеха Константин Иречек. За известно време Иречек изпълнява длъжността министър на образованието в страната, като тогава институцията се нарича Министерство на просвещението. В епохата на османците нашите съграждани са принудени да изпълняват непрекъснато повинности не само пред представителите на властта. Със същите привилегии се ползва и турското население. Сред тях най-вече са управителите по места, като за неподчинение и несъгласие с наложеното статукво селото два пъти е подлагано на опожаряване. Първият път огън на селото през 1806-та година дава Кара Феиз. След още 44 години това прави башибозукски отряд, а точно тогава на въстание се вдигат хората от Северозападна България. Владимир Зарев пише роман за него, наречен Лето 1850-то.
